Песея

4 Март 2010

Една приказка - за любов ....
Песея - момичето от пясък се родило от нежната целувка между морето и брегът му. Тя била красива и нежна, имала кожа от кадифе, сини и дълбоки очи, като самото море, и златни коси-подарени й от слънцето. Те били дълги и красиви и покривали цялото и прекрасно тяло на Песея. Щом запеела с кристалния си глас всичко замирало прехласнато от красотата и нежността, която струяло от песните й. Песните на пясъчното момиче достигали от дъното на морето до най- отдалеченото кътче на света- Леденото море. Там при Леденото море се събирали на среща четирима братя Ветровете. Южнякът-веселяк, Западнякът-бохем, Източният вечно умислен и зареян нанякъде, и Севернякът Северин, който бил вечно намръщен, а и при най- малкото му подухване всичко замръзвало от студ. Очите му били сини и студени, красивото му лице не се усмихвало,а къдравите му коси винаги разпилени от тичането му по земята,и не знаели що е гребен. В един ден, когато слънцето се мъчело да пробие през многобройните облаци по небето, четиримата братя се срещнали там край Леденото море. Всеки искал да разкаже за своите срещи с природата и хората от далечните страни, които е посетил . Веселяка Южняк казал:
- Братя, хайде да се погоним, преди да си за разказваме чудни истории?
- Източният вятър отговорил:
- Поне веднъж бъди сериозен и не се дръж, като хлапе.
Западнякът влизал в тон на най-малкия брат и се усмихвал:
- Нека се погоним , после ще говорим.
Тогава най-големият им брат Северин ги поглеждал из под заснежените си вежди, и те млъквали, защото знаели, че са прекалили. И точно в един такъв ден, когато се надпреварвали да се закачат и спорят, песента на прекрасната Песея достигнала до Леденото море. Братята се сепнали и замлъкнали в плен на прекрасния глас. Очите на Северин за светили с особена светлина. Братята му весело се засмели.
- Ти май се влюби в този глас ? попитал весело Южнякът.
Северин мълчал нищо не отговорил, но станал умислен и тъжен. Мечтаел за прекрасното момиче, което пеело най-прекрасната песен на света. Решил, че ще я намери и ще й каже, колко я обича. Сбогувал се с братята си Северин. Тръгнал на път през морета и океани, планини и долини, защото искал да намери девойката Песея. Звездите му светели в най-тъмните нощи. Луната му правела компания. Денем птиците летели край него, и разбирали, че е устремен към нещо прекрасно и истинско. Летял Северин към Песея сгрян от непознато за него чувство дотогава -любовта. Достигнал до дома на прекрасната девойка. Още щом вдигнала взор тя разбрала, че той я обича. Силата на любовта му се предала, и в нейното сърце. Тя му се усмихнала и протегнала ръце към него. Той се затичал към нея, за да я прегърне, но Северин не помислил,че силата на прегръдката му и студът ще разрушат момичето от пясък. Той я докоснал с любов, а тя се разпиляла на хиляди песъчинки сред пясъка и морето, и в ръцете му не останало нищо. Северин заплакал с тежки ледени сълзи. Песея се сляла с морето и пясъците, с бялата морска пяна и вълните на морето. Девойката изчезнала, точно толкова внезапно, както се била родила, докоснала любовта за миг, и се превърнала в пясък. Северин се натъжил и душата му се изпълнила с болка. Студеният вятър направил така, че всичко от него да замръзва, и сърцето у станало по-кораво и студено. Нито братята му, нито слънцето, или звездите можели да стоплят сърцето му. В редките случаи, когато утихвал и притаявал ледения си дъх, той мислел за красивата Песея-момиче от пясък, и потъвал в мечти по прекрасното момиче, което докоснато от силата на ветрените му ръце се разпиляло, за да се слее с вечността. Страдал Северин, и никога не забравил за нейната чудна и нежна песен. Така там в Леденото море, когато бурите утихнат за миг всички обитатели знаят, че Северин мисли за Песея, дори птиците млъкват, за да не прекъснат мислите му изпълнени с любов и тъга по прекрасното момиче от пясък. Там на края на света в голямото Ледено море, където се събират на среща четирима братя все още се разнася легендата за Песея и прекрасната й песен, за любовта на Северин и дългото му пътуване към нея. Всички помнят прекрасните песни на пясъчното момиче дълбоко, дълбоко в сърцето си, но най- много ги помни красивият и суров вятър Северин. Той никога не забравил момичето от пясък, което сгряло сърцето му с магията на любовта. Песея присъства и до днес във всяка една песъчинка на морския бряг и във всяка една морска вълна. Когато слънцето докосне пясъка той засиява, защото там сред пясъците тупти нейното сърце и светейки иска да каже на Северин, че го обича и помни, а пясъкът е толкова златен, защото златните коси на Песея и прекрасното й сърце са там сред пясъците и морето, и бялата пяна, дори в песента на вълните е нейната песен. Всеки път, когато Северин заплаче и завие от мъка по Песея, всичко замръзва вледенено от мъката по неосъществената му обич и прекрасната девойка, която още помнят всички от далечните брегове, океани и морета.
- Песея, Песея, Песея...
Така плаче и вика Северин, но тя никога не му отговаря, защото е разпиляна навсякъде, само златният пясък блести по-силно в опита си да му каже, че го обича.