ПРИКАЗКИ ЗА ЛЕКА НОЩ

6.03.2011 г.

Приказка за Прошката






Веднъж в училище, една учителка решила да подискутира със своите ученици темата за човешките взаимоотношения. Всеки споделял своите мисли, изказали се най-различни мнения - едни се подкрепяли, други се допълвали, трети си противоречали.
Накрая учителката направила едно предложение на децата: - Отправям ви едно предизвикателство – казала им тя. - Вие самите да направите един експеримент, който ще ви даде незабравим житейски урок. Приемате ли? На учениците им станало интересно и всички единодушно закимали в знак на съгласие. - Обещавате ли обаче, да изпълнявате безпрекословно всичко, което ви кажа оттук нататък? И да не се отказвате по средата на експеримента? Когато учениците и тук отговорили утвърдително, учителката казала: - Искам утре всеки от вас, идвайки на училище, да донесе по една торба с картофи. Това ви е първата задача. Децата се спогледали недоумяващо и започнали да задават въпроси, но учителката отговорила, че сега повече нищо няма да им издаде. На следващата сутрин всички ученици от класа носели по една голяма торба с картофи. Като ги видяла, учителката се усмихнала: - Виждам нетърпението и любопитството в очите ви, затова минавам направо на въпроса. Вземете сега чувалчетата с картофи и ги сложете пред вас на чиновете. Аз сега ще ви раздам по една празна чанта. А от вас искам следното: да се замислите и да си спомните имената на всички хора, на които поради някаква причина сте отказали да простите за нещо, което са ви причинили. За всеки такъв човек, за който се сетите, вземете по един картоф от вашата торба, издълбайте името на този човек върху кората на картофа и го пуснете в празната чанта. Хайде направете го... И учениците се захванали да изпълняват заръките. Те усърдно прехвърляли картофи от едната чанта в другата, надписвайки на тях имената на хора, които са оставили трайни негативни спомени в тяхното съзнание. В края на часа в чантите на някои от децата имало по 4-5 картофа, но имало и такива, които били пълни почти догоре... Учениците отправили отново въпросителни погледи към учителката, питайки я какво ще следва сега. А тя отвърнала: - През следващата една седмица, където и да ходите, каквото и да правите, вие трябва да носите със себе си вашата торба с картофи. През деня - на училище, после вкъщи, на срещи с приятели, дори когато си лягате вечер, тя пак трябва да е неотлъчно до вас... Един по един се изнизали дните на седмицата.
Но още с влизането на учителката в клас, учениците които стриктно били изпълнили препоръките й, започнали да се оплакват: - Много ми е трудно да мъкна навсякъде със себе си толкова тежка торба... - Тия картофи вече започнаха да миришат, от където и да мина, хората ме гледат странно и шушукат зад гърба ми... - Изморихме се вече, а и ни писна от това... - Така и не разбрахме каква беше поуката от този “експеримент”... Учителката се усмихнала: - Целта на този опит беше да ви покаже, че отказвайки да простим, ние всъщност наказваме най-вече себе си. Сами обричаме душата си да носи такъв тежък товар и така се самоизмъчваме. Мислим си, че прощавайки, ние отстъпваме пред този, който по някакъв начин ни е наранил. А всъщност истината е, че с ПРОШКАТА ние правим добро на самите СЕБЕ СИ.

7 коментара:

  1. продължавайте да постирате и да споделяте тук с всички нас, в очакване на нови неща - поздрави и до скоро

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотна публикация. Продължавай в същия дух!

    ОтговорИзтриване
  3. Напълно съм съгласна, че с прошката ние правим добро най вече на себе си.

    ОтговорИзтриване
  4. Чудесен разказ с голяма поука. Учителката наистина си знае работата и знае как да покаже на децата, че трябва да прощават. Иначе бремето което се носи, тази тежест след време е непосилна.Хареса ми разказа, добре е написан.Последното изречение е най-важното в случая, че " всъщност истината е, че с ПРОШКАТА ние правим добро на самите СЕБЕ СИ."Дано да продължите да качвате подобни разкази в страницата.Децата са изключително интересни и благодарение на своето огромно любопитство са почнали да изпълняват задачите и то не за друго , а са се питали как ще свърши, а за да разберат края трябва да изпълнпват.

    ОтговорИзтриване
  5. Човешките взаимоотношения са сложна работа.Браво на учителката.Хубава статия.

    ОтговорИзтриване
  6. Попаднали са на една чудесна умна и мъдра учителка,която знае как да ги научи на нещо смислено и истинско, като им привлече и вниманието!Толкова е вярна и истиснка тази поука..." Сами обричаме душата си да носи такъв тежък товар и така се самоизмъчваме. Мислим си, че прощавайки, ние отстъпваме пред този, който по някакъв начин ни е наранил. А всъщност истината е, че с прошката ние правим добро на самите себе си." най-трудно е сами да си простим, статията е страхотна поздравления и от мен!

    ОтговорИзтриване
  7. Доста интересна статия, която е силно поучителна и такива учители децата наистина могат да станат по добри и по борбени хора...." През следващата една седмица, където и да ходите, каквото и да правите, вие трябва да носите със себе си вашата торба с картофи. През деня - на училище, после вкъщи, на срещи с приятели, дори когато си лягате вечер, тя пак трябва да е неотлъчно до вас... Един по един се изнизали дните на седмицата......" децата трябва да се научат да помагат и на отговорност.

    ОтговорИзтриване