ПРИКАЗКИ ЗА ЛЕКА НОЩ

Събори и народни обичаи

ПРЕЗ МАРТ




Сирни заговезни
Сирни Заговезни е празник, който е разпространен в цяла България, поради това той има различни названия. В Западна България той се нарича Сирни поклади или ората. В същото време в Ропската област и Югозападна България този празник носи имената рия, орадие, сщрни заптшка, запоставане. На него ден се извършва ритуално засяване на земята оттам идва и това название на празника в Родопите и югозападните райони на страната За разлика от вече споменатите райони в Сероизточна България този празник е известен като сщрни заговилки, сщрни заговизни и сщрница са характерни за Североизточните части на България.
Сирница е един от най-богатите на ритуали и обреди празник. Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самия огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важна място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното мястго. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия мегдан ( площад ).
След като се разгори огъня хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели. Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи разностранни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.
На Сирни Заговезни се извършва и един друг обряд. На този ден младите мъже пращат огнени стрели в дома на своите избраници. Този обред се нарича стрелкане или туйкане.
На този ден младите семейства ходят при своите кръстници за прошка. Те задължително носят подаръци за тях. Често пъти това са баница, вино и ракия. Понякога кумците носят на своите кумове печена кокошка или пуяк. Прошка искат и децата от своите родители. На този ден те целуват ръка на своите родители и другите възрастни роднини. Затова и празника се нарича още и прошка.



ПРЕЗ ФЕВРУАРИ

 Петльовден в с.Голица - 2 Февруари

 Селото заедно със с. Козичино (Еркеч) и с. Аспарухово (Ченге) е един от центровете на т.н. етнографска група "ВАЯЦИ". Корените на това село се крият много назад във вековете самите голичани се имат за преки потомци на аспаруховите прабългари който са останали като остров между славянското население. В селото се говори на много интересен архаичен диалект, запазен и до днес. Голичани са много добри колонизатори като са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска, Бургаска и Добричка област. През годините на турското робство селото се е ползвало с привилегии като дервентджииско село - задължение било на жителите да пазят Дюлинския проход. Нещо с което голичани много се гордеят е че през робството в селото никога не са живели турци. В последните години се засили интереса към останките от т.н. "хемски порти" това е едно грандиозно фортификационно съоръжение което се намира в землището на селото и е служило за отбрана на византииската империя от нашествието на северните племена.след проведените археологически разкопки беше уточнено че датировката му се отнася към 3-4 век от н.е. 


Ергенска Вартоломеева сватба в с.Козаревец - 2 Февруари



Традиционния ритуал „Ергенска Вартоломеева сватба” организират в Козаревец. Атрактивното мероприятие ще е в неделя сутрин, а кулминацията е карнавално шествие, което ще обиколи селските улици от 11.30 до 12 ч. и ще завърши с „венчавка” на площада.
Организаторите от ръководството на читалище „Земеделец” и кметството канят всички весели хора от региона. Обичаят с езически корени е възкресен през 2008 г. след 18-годишно прекъсване. Целта е да се осмеят старите ергени и да бъдат потикнати да създават семейства с моми от селото.
„Всичко се прави обредно с цел предизвикване на ергените да встъпят в брак”. Според архивите на читалището за първи път подобна проява там е правена през 1930 година. 
С Ергенската сватба, известен в останалите части на България като”тулум”,се затваря обреден цикъл, чиято цел е да се умножават браковете. В изцяло мъжкия ритуал всичко е наобратно - наричанията, пожеланията. В него се включват близо 30 персонажа от ежедневието - свекър и свекърва, поп, околийски и др. 


 Муфканица в с.Царимир - 11 Февруари


На 11 февруари всяка година се провежда местният обичай Муфканица, характерен само за селото.Един от старите народни обичай, който се празнува в с. Царимир е "Муфканица", наричан още "Власов ден". Този обичай е израз на почитане към кравите и воловете, най- добрите помощници в миналото на селските стопани. Затова се нарича още "Ден на волското здраве". Празнува се на 11 февруари. Започва с палене на голям огън от най- възрастните мъже в селото. На този ден жените месят пити, момите правят баници и всички се събират около огъня. Младите мъже прескачат огъня за здраве. В разгара на игрите и хората около огъня, се краде и най-хубавата мома от селото. Момата я грабват от хорото, качват я на каруца с хубав кон и я отвеждат в дома на ергена.

Ако ме надиграеш, ще ти подаря огърлицата от пендари. Ако аз те надигра, със синджир през селото ще те поведа. След тези думи нагиздена в тракийска носия мома се хваща на хорото, а 23-годишният ерген хуква след нея.
 






Джумал в с.Попинци




 Кукерският празник Джумал съществува в с. Попинци, Панагюрско от незапомнени времена. Той се провежда на Сирни заговезни и по своята същност е пролетен празник за здраве и плодородие. Разбира се, както във всички маскени ритуали, и тук присъстват оргиастични и смехови елементи.

Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за 2 успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на Джумала. Отгоре конструкциятя е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася онзи звън, който нито един попинчанин няма да сбърка - тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен.

Посещавайки всяка къща (в миналото) Джумалът е прогонвал злите сили. Стопанката го ръси с вода, а той "поляга" настрана и се изтърсва с невъобразим шум - та като него да натежи и полегне житото на стопанина и да се изтърси в хамбара му. Джумалът си има водач - висок и строен момък. Невсеки може да води Джумала. Този, който го води, трябва добре да е усвоил специфичната стъпка, с която ходи Джумалът. На главата с кожена маска, водачът е нарамил кросно от домашен стан - апотропеен предмет - оръжие на водача.

Джумалът се придружава от група маскирани мъже (в ритуала участват само мъже). По-голямата част от тях са т.нар. "циганки". Те придружават Джумала навсякъде, като просят по къщите, а хората ги даряват с каквото имат. Важен дар е яйцето. Твърди се, че едно време продуктите, събрани от "циганките", са отивали при хайдутите.

Други важни персонажи в ритуала са "булката", "младоженецът" и "крадецът". Както Джумалът, така и младоженецът и булката влизат във всяка къща. Те също биват дарувани. При всяка възможност между крадеца и младоженеца се заражда двубой с червените дървени саби, които и двамата носят. Вечната борба между доброто и злото присъства и тук и, както обикновено, доброто побеждава.  



Рогачов ден в с.Оборище 

Обичаят “РОГАЧОВ ДЕН” се празнува на Месно заговяване по християнския календар. На този ден младежите правят - рогач (името му идва от елените - рогачи). Огъват се пръти, прави се кочия и се покрива с "козинява черга", под чергата по прътите се завързват звънци - медени, тучови, клеини. Рогача се носи от 10-12 младежи. Около него играят цигани и дервиши - хора (основно мъже), които са облечени в животински кожи и го пазят. Всичко това символизира, че свършват дългите зимни нощи, земята се пробужда за обработване, гонене на злите духове.