Св.Симеон Богоприемец
Анна Пророчица
Според свидетелството на Божественото Евангелие, старецът Симеон бил човек праведен и благочестив, очакващ Утехата Израилева, и Светият Дух пребъдвал в него. На него било вьзвестено от Бога за наближаващото пришествие на истинния Месия в света. За получаването на тома известие от Симеон древните историци разказват следното. По заповед на египетския цар Птоломей бил предприет превод на Моисеевия Закон и пророческите книги от еврейски език на гръцки. За това дело от целия еврейски народ били избрани седемдесет най-учени мъже. В тяхното число бил и Симеон, като човек мъдър и добре познаващ Божественото Писание.
Според преданието св. Симеон Богоприемец е сред 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф (285 - 246 г. пр. Хр.) натоварва с тази специална задача. От Светия Дух му е обещано, че той няма да умре, докато не види Иисус Христос.
Превеждайки книгата на пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: „ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син". Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно - дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези думи в книжния свитък и да замени думата „дева" с „жена". Но в това време му се явил Ангел Господен и като удьржал ръката му, казал:
- Имай вяра в написаните слона и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ.
Като повярвал в ангелските пророчески слова, Симеон с нетърпение очаквал пришествието на Христос в света. Той водел праведен и непорочен живот, отклонявайки се от всяко зло и непрестанно пребивавайки в Божия храм. Там праведникът се молел на Бога да помилва Своя свят и да избави хората от вселукавия дявол.
Когато нашият Господ Иисус Христос, след изтичането на четиридесет дни от Неговото рождество, бил донесен на ръцете на Пречистата Своя Майка, по законния обичай в храма, в същото време дошъл тук и праведният Симеон, воден от Божия Дух. , праведният Симеон като видял Предвечния Младенец и родилата Го Пренепорочна Дева, той познал, че Този е обещаният Месия и тази е Девата, над Която трябвало да се сбъдне и се сбъднало пророчеството на Исаия. Като Я видял осенена с небесна светлина и сияеща с Божествени лъчи, Симеон със страх и радост пристъпил към Нея, взел Богомладенеца на ръце и произнесъл:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:25-35).
След това той пророчествал за Христовите страдания и разпятие, а също и за света Богородица, че душата Й ще прониже мечът на печал и скръб, когато види Своя Син висящ на кръста.
Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички искове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син.
Според преданието св. Симеон Богоприемец е сред 70-те преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетският цар Птоломей II Филаделф (285 - 246 г. пр. Хр.) натоварва с тази специална задача. От Светия Дух му е обещано, че той няма да умре, докато не види Иисус Христос.
Превеждайки книгата на пророк Исаия, Симеон стигнал до думите: „ето, Девицата ще зачене в утробата Си и ще роди Син". Четейки ги, той се усъмнил, мислейки, че това е невъзможно - дева, нямаща мъж, да роди. Симеон вече бил взел нож и искал да изчисти тези думи в книжния свитък и да замени думата „дева" с „жена". Но в това време му се явил Ангел Господен и като удьржал ръката му, казал:
- Имай вяра в написаните слона и сам ще видиш изпълнението им, защото няма да умреш, докато не видиш имащия да се роди от чиста Дева Христос Господ.
Като повярвал в ангелските пророчески слова, Симеон с нетърпение очаквал пришествието на Христос в света. Той водел праведен и непорочен живот, отклонявайки се от всяко зло и непрестанно пребивавайки в Божия храм. Там праведникът се молел на Бога да помилва Своя свят и да избави хората от вселукавия дявол.
Когато нашият Господ Иисус Христос, след изтичането на четиридесет дни от Неговото рождество, бил донесен на ръцете на Пречистата Своя Майка, по законния обичай в храма, в същото време дошъл тук и праведният Симеон, воден от Божия Дух. , праведният Симеон като видял Предвечния Младенец и родилата Го Пренепорочна Дева, той познал, че Този е обещаният Месия и тази е Девата, над Която трябвало да се сбъдне и се сбъднало пророчеството на Исаия. Като Я видял осенена с небесна светлина и сияеща с Божествени лъчи, Симеон със страх и радост пристъпил към Нея, взел Богомладенеца на ръце и произнесъл:
"Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука 2:25-35).
След това той пророчествал за Христовите страдания и разпятие, а също и за света Богородица, че душата Й ще прониже мечът на печал и скръб, когато види Своя Син висящ на кръста.
Достигнал дълбока старост, праведният Симеон се преставил в Господа. За него пишат, че преживял всичко триста и шестдесет години, защото на Бога било угодно да продължи живота на светия старец, за да може той да доживее до очакваната във всички искове многожелана година, в която се родил от Дева Вечният Син.
Анна разпознава в младенеца Иисус обещания Месия - Христос. Дъщеря Фануилова, тя овдовява млада, но не се омъжва повторно, а се посвещава на Бога и твърдо вярва, че Спасителят ще дойде. Когато го вижда, започва да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очакват избавлението си чрез Месията - Христос.
Сретение Господне
На 2 февруари православната църква отбелязва празника Сретение Господне - представянето на нашия Бог в храма. На четиридесетия ден след рождението си Иисус бил занесен в Йерусалимсия храм, за да бъде посветен на Бога съгласно Мойсеевия закон. По същото време Светата Божа майка също преминала ритуално пречистване и принесла жертва - две гургулици. В храма отишъл праведния старец Симеон, който от много столетия очаквал да види Христа. Нему било обещано, че няма да вкуси смърт, докато не види Спасителя на света. Той поел младенеца от ръцете на майка му, прегърнал го и произнесъл пророческите слова със смисъл: Сега вече ми позволяваш да поема пътя на отците си. Сега вече ме оставяш да прекрача прага на смъртта и той не е страшен за мене, защото аз видях спасението, моето спасение, спасението на твоите люде. В храма била и пророчица Анна и тя възторжено прославяла Бога. Така праведният Симеон и пророчица Ана, изпълнени със светия Дух, потвърдили че младенецът е новороденият Месия. На другия ден след този празник се чества паметта на свети Симеон Богоприемец и на пророчица Анна.
Вдъхновени като Симеон, членовете на църквата могат да очакват своята собствена среща с Господа на този ден. Сретение Господне е един от дванадесетте велики празници през годината. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-ия ден от рождението им се занасят в храма за благословение и на майките се чете определена молитва.
В народния календар този ден е известен още като Зимна Богородица, Вълча Богородица. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Месят се питки и се раздават в две къщи. По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо - мъжко или женско.
Св.Трифон
През месец февруари започва годишният цикъл на обработка на лозите в Южна Европа. На 14 февруари лозарите от България, Гърция, Сърбия и др. се отправят с мезета и бъклици вино към лозя и градини, за да се помолят за плодородие след дългата зима.
Тъй като църковният календар във всичко е ръководел празника и делника на православните народи, гърците измолвали плодородие с "Трифоне, плодородниче, ела в лозето ми и в нивата ми, да ядем и да пием"*, а българите се молели с думите "Дай Боже, свети Трифон да помага, да се роди много...".
14 февруари - денят, в който в България правели символично първата пролетна резитба на лозите, нарекли "Трифон Зарезан", защото тогава (по стария стил) бил възспоменаван св. мъченик Трифон.
На утринната служба в чест на св. мъченик богомолците се молели в храма за Господното лозе - Църквата, и измолвали Божията благодат да осени всеки Неин член. След богослужбата някои от тях канели свещениците да осветят молитвено бъдещата реколта и да направят първата символична резитба. В някои населени места това ставало и с литийни шествия с образа на свети Трифон, възприеман вече от лозарите като техен (и на реколтата им) небесен покровител и гонител на вредителите.
След благословиите, поливането с вино, ритуалните игри, песните и хората, всички сядали на обща трапеза върху пешкири на земята. Някои попрекалявали с виното, забравяли молитвите за плодородие и запявали песни за "пияния Трифон".
След календарната реформа Църквата чества свети мъченик Трифон 13 дена по-рано (на 1 февруари).
