30 ДЕКЕМВРИ 2010
- Чакай да те завия!...Така! Готов ли си за приказката?
- Да, мамо.
- Чудесно! Добре тогава... Имало едно време едно малко момиченце, което всички наричали Червената шапчица...
- Не е вярно!
- Моля?! Защо?
- Защото тя изобщо не била малка и носела синя шапчица, затова всички я наричали Синята шапчица.
- Това пък откъде го измисли?
- Не съм! Тати ми го каза.
- Ха, баща ти! И защо била със синя шапчица според него? Сигурно е казал, че е от сините каски, а? Или от сините барети?
- Ех, мамо! Била е от "Левски"! Лееевскииии шампиооооооооон!
- Тихо, тихо! Няма значение всъщност - нека е Синя шапчица, все тая... Момиченцето живеело с майка си, а баба му си имала отделна къщичка, насред гората, и си живеела там сама...
- Знам, знам, тъщите в изолатора, при вълците!
- Какво? Нека позная - баща ти го каза!
- Да!
- Хм!... Един ден бабата се разболяла и Синята шапчица трябвало да й занесе храна. Майка й приготвила в една кошница мека питка, бяло сиренце, бурканче мед и шише...
- Гроздова!
- Ще му счупя главата!
- На вълка ли?!
- Млъкни и слушай!... Сложила шише мляко и изпратила Синята шапчица при баба й. Преди това заръчала на момичето да върви само по пътечката и да не се отклонява от нея, за да не срещне Лошия вълк, който ще я изяде... Синята шапчица тръгнала към къщичката на баба си, но по пътя решила да набере букетче с цветя и така се увлякла, че скоро се отклонила от пътечката и се загубила в гората.
- Дааа. То като решиш да се правиш на джентълмен с разни китки, винаги заприличваш на глупак в идиотска ситуация.
- Ако обичаш, не ми цитирай баща си, а слушай!
- Добре, мамо. Извинявай!
- Червената шапчица...
- Синята!
- Да, Синята шапчица много се изплашила, когато срещу нея се изправил изневиделица Лошият вълк. Той обаче любезно я поздравил и я попитал къде отива. Казала му тя и се оплакала, че е загубила пътя, а той й посочил пътеката и си отишъл. Момичето било много радостно, че всичко минало добре. То не знаело, че Вълкът минал по един кратък път и първи стигнал до къщичката на бабата, изял безпомощната старица, а после си облякъл нейната нощница, сложил си нейните очила и легнал в леглото й да чака внучката...
- То и тати каза, че иска да е Лошия вълк, ако ще чака внучката, а не баба й.
- ....!!! ......Къде е баща ти?
- Нали ти казах - обади се, че ще закъснее.
- Да, добре. Ще... Няма значение. Слушай сега! Най-сетне Синята шапчица стигнала до къщичката на баба си, почукала и влязла. "Добър ден, бабо!", казала. "Добър ден, внучето ми!", отговорил вълкът с преправен глас. "Нося ти мека питка, сиренце, мед и мляко да си хапнеш, за да оздравееш по-бързо". "Седни до мен, внучето ми, да си поговорим!", поканил я предрешеният вълк. Седнало момичето и се загледало в баба си. "Бабо, защо са ти толкова големи ушите?, попитало учудено. "За да те чувам по-добре, внучето ми", отговорил вълкът. "Бабо, защо...
- Знам, знам, то жените все кусури намират!
- Вече почваш да ме нервираш!
- Ама тати каза....
- Млък! Няма да ти разказвам повече, щом философстваш!
- Стига де, мамооооо! Искам да чуя за ловецаааа.
- Кой ловец?
- Ами оня дето сгащил Вълкът в гардеробаааааа.
- Какъв гардероб?
- Ма нали ловецът бил гадже на Синята шапчица и като дошъл неочаквано, Вълкът се скрил в гардероба, щото бил в ситуация с мацката...
- Мацката?!
- Добре де, Синята шапчица!
- Край! Това е! Лягай и заспивай веднага! Ама веднага!!!
- Мамоооооо.....
- Млък!... Аха! Баща ти си идва!... Къде ти е бейзболната бухалка?...А, ето я! Ще я взема за малко! Ти заспивай! И изобщо не ставай, каквото и да чуеш!
- Защо?...!!!... Добре, добре. Лека нощ, мамо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар