Защо?

През предпоследната година в гимназията господин Рейнолдс, учителят ми по английски, раздаде на всеки списък с мисли и твърдения, изказани от другите ученици и след това ни даде задача да напишем съчинение върху някоя от тези мисли. На 17 години аз бях започнала да се питам много неща, затова си избрах следното изречение: „Чудно ми е защо нещата са такива, каквито са?"
Вечерта написах под формата на разказ всички въпроси за живота, които ме озадачаваха. Разбирах, че на много от тях е трудно да се намери отговор, а на други въобще не може да се отговори. Когато предадох съчинението, се страхувах, че може да получа слаба оценка, защото не бях отговорила на въпроса ,,Чудно ми е защо нещата са такива, каквито са?" Не бях написала никакви отговори, само въпроси.
На другия ден господин Рейнолдс ме извика пред класа и ме помоли да прочета съчинението си пред другите ученици. Подаде ми листа и седна най-отзад. Класът притихна и аз започнах да чета творението си:
Мамо, татко ... Защо?
Мамо, защо розите са червени? Мамо, защо тревата е зелена и небето синьо? Защо паякът живее в паяжина, а не в къща? Татко, защо не мога да си играя с твоите инструменти? Учителю, защо трябва да чета?
Мамо, защо не мога да си слагам червило, когато ходя на дискотека? Татко, защо не мога да се прибирам по-късно от 12 часа? Другите деца могат. Мамо, защо ме мразиш? Татко, защо момчетата не ме харесват? Защо съм толкова слаба? Защо трябва да нося скоби и очила? Защо трябва да съм на 16 години?
Мамо, защо трябва да завършвам училище? Татко, защо трябва да порасна голяма? Мамо, татко, защо трябва да ви напусна?Мамо, защо не ми пишеш по-често? Татко, защо ми липсват старите приятели? Татко, защо ме обичаш толкова много? Татко, защо ме глезиш? Твоето момиченце става вече голямо. Мамо, защо не идваш да ме видиш? Мамо, защо е толкова трудно да си намериш нови приятели? Татко, защо ми е мъчно за вкъщи?Татко, защо сърцето ми прескача, когато той ме погледне в очите? Мамо, защо краката ми се разтреперват, когато чуя гласа му? Мамо, защо да си „влюбен" е най-великото усещане в живота?Татко, защо не ти харесва да ти викат „дядо"? Мамо, защо пръстчетата на моето бебе стискат така здраво моите?
Мамо, защо децата порастват? Татко, защо децата напускат дома? Защо трябва да ми викат „бабо"?Мамо, татко, защо ме напуснахте? Имам нужда от вас.
Защо младите ми години изминаха така бързо? Защо лицето ми се усмихва с усмивката, която съм дала на приятел или непознат? Защо косите ми блестят със сребрист блясък?
Защо ръцете ми треперят, когато се наведа да откъсна цвете? Защо, Боже, розите са червени?"
В края на съчинението ми очите ми срещнаха погледа на господин Рейнолдс и видях как една сълза бавно се търкулна по бузата му. Тогава разбрах, че животът се крепи не винаги на отговорите, които получаваме, но и на въпросите, които задаваме.