Камбаната

Стана за срам. Това направи с нея. Една септемврийска нощ, мъглива като евтина кръчма, точно в три часът и тридесет минути камбаната на църквата започна да бие. Напоследък имаше строги мерки за нарушаване на нощното спокойствие и нито една дискотека не си позволяваше високи децибели, нито пък имаше дебил с достатъчно кураж да се изфука с възможностите на стереоуредбата си и каруцарският си музикален вкус. Градчето беше малко и в двата денонощни бара няколко пияници тихо медитираха, двама влюбени шумно се мляскаха, патрулката витаеше призрачна, а луната притискаше носа си в един облак за да не кихне и да бъде арестувана, като нарушител на нощното спокойствие. Сънищата в този момент бяха сладки и порочни, по-силните похърквания се чуваха на две пресечки, аз сънувах три чакала с фотоклетки на задниците да пикаят в задният двор на вилата на известна фолк изпълнителка, но историята ми не е нито за мен, нито за фолк изпълнителката, а за момичето чийто живот се промени в тази нощ.

Първо си помислих, че има война и хукнах към противовъздушното скривалище каквото нямаше. Разбрах, че много хора са си помислили същото. Камбаната биеше тежко, тревожно, раздираше се, отекваше, изливаше се душа…Чувал съм я хиляди пъти, дали беше заради тишината или пресъздаваше чувството което бушуваше в гърдите на младият мъж, но камбаната звучеше различно. По-тежко, искрено, отчаяно. Приличаше на живо същество, на ехо от безброй оратории. Побъркано, нереално звънеше. Безумно, богохулно. Брутално и любовно. Градът се събуди и повече не можа да заспи. Нарушителят се беше барикадирал, размяташе ръце и се смееше. Рецитираше “Песен на песните” и залиташе по ръба на камбанарията. Полицаите на няколко пъти подготвяха и отмениха щурм. Разпънаха се платнища, водеха се дълги преговори с него, а той слушаше ли, слушаше и изведнъж избухваше:

-Обичам я! Обичам я! Обичам я!

Няколко старици си бяха извадили кърпичките. Една припадна и пристигналата за възможно произшествие линейка трябваше да я откара в болницата. Видях тийнейджърки да залагат, ще се предаде ли или ще си размаже мозъка. Щракаха фотоапарати, по стикерите познах камерите на няколко национални телевизии. Тези са били в пълна бойна готовност. Кога сърцето на младежа заби камбанно, кога го направиха медийна звезда. Оказа се, че специалният отряд за бързо реагиране беше по-бавен от журналистите, но също пристигна. Заграчиха мегафони. До мен залозите вече скачаха.

-Ще се вразуми!

-О, не! Той е побъркан…Онази е такава смотла!

-Сигурно се прави на интересен.

-Напушил се е сигурно.

Тълпата ме блъсна и не можех да чувам какво си говореха момичетата, но общо взето се повтаряха техните думи от повечето. Имаше и интересни мнения, че момчето е третирано с психотропно оръжие, чух и това, че бил платен агент който трябвало да сее размирици, че сигнала е знак за подривна организация да действа, а името на момичето било парола. Имаше и женски въздишки от рода: “и моят някога беше такъв.”, “моят мухльо, никога не би го направил”. Чувах и гневни изблици, че този заслужава дълги години затвор, че и по-тежко наказание защото е анархист и несретник. Преговорите продължаха. На няколко пъти почти убедиха младежа да се предаде, но изведнъж избухваше пак и крещеше колко я обича…

Съжалих, че имам спешен разговор с преводачката. Беше станало време да и позвъня. После въздъхнах, но трябваше да отпътувам. Същата вечер разбрах от новините, че младежът е бил свален невредим от камбанарията и пратен в психиатрична клиника. Случило се е малко след като тръгнах. Съжалих, но не много. Щях да се разстроя повече. И сега бях разстроен.

Сърцето му беше забило силно, това беше лудостта му.

След няколко месеца го изписаха. Медикаментите го направиха по-тих и по-разумен. Една сутрин бе траял екстаза му и бе стоял на камбанарията, не само на църквата, но и на мисълта си. Повече не устоя, а историята ми оттук нататък вече не е за него, а за момичето.

В този ден тя не можа да отиде в училище. Боеше се от подигравки. Хубава беше, даже много хубава, но не и забелязвана. Свикнала беше да наблюдава и да се възхищава, да иска да се всели под кожата на по-популярна нейна връстница, да има гърдите й, да има грубоватият й речник, усмивката й която разтваря врати и кара желаните момчета да оглупеят. Свикнала беше да се облича сиво, да има сива интонация, да е безцветно нежна и да мълчи когато иска най-силно да говори. Дори в интернет където беше анонимна, харесваше да се харесва на харесваните, а не да харесва на себе си. Искаше очите й да са малко по-светли, устните малко по-широки и тесни. Знаеше, че е хубава, но не беше онази хубавица която можеше да предразположи душата й да желае открито. Леко преплиташе език когато е развълнувана, пръстите й трепереха, дланите й се изпотяваха. Пишеше писма които не пращаше. Имаше дневник чийто стари спомени редактираше. Купуваше си козметика която не ползваше и мразеше да гледа списания, защото я изпълваше пустота при вида на крещящата хубост, споделените усмивки и леконравието на птички с което и човешките души можеха весело да летят, напук на всички тежки въпроси. Свикна да бъде тихата и непретенциозната. Незабележимата и освободената от прекаленото внимание. Изведнъж всичко се преобърна. Идеше и да накаже този глупак, да го изчака да излезе от лудницата и да го издебне зад някой ъгъл с верига от велосипед. Хубаво да го нашари, да спука черепа му, да изпие мозъка му и да го накара да я целуне отзад. Идеше и да го погребе жив, да се омъжи за него, да му роди тринайсет изродчета и да се превърне в крава. Преди това й беше симпатичен, а сега го мразеше, обичаше и защото го обичаше, още повече го мразеше. Искаше й се да му отиде на свиждане в лудницата, да го целува и да му се кълне, че ще го чака или да му занесе сандвичи със стрихнин, а може би по-добре вместо майонеза да сложи лосион за задържане на еякулацията.

“Защо трябваше да го прави! Защо!”

Опасенията й се оправдаха. От този ден вниманието към нея нарасна. Объркваше я. Харесваше й. Плашеше я. Понякога я отвращаваше. Приятелките й се умножиха. Момчешките закачки също. Даде и интервю в местен вестник, беше препечатано и изопачено в национален таблоид. Прочете и такова каквото никога не бе давала. За пръв път публикуваха нейни стихове, а когато ги видя черно на бяло, нещо което не бе вярвала да се случи, изведнъж й се сториха лоши и повече никога не прописа. Хвана си от чиста суета най-желаният в училището, но бързо го остави. Разкара един сводник който се представяше за моден менаджер. Това развали отношенията й с майка й. Жената беше убедена, че дъщеря й си е провалила шанса в живота и не е имала право да се държи така с толкова изтънчен и внимателен човек, но в интерес на истината, макар и без житейски опит право беше момичето. Конфликтът им не се оказа съвсем безобиден. Не трая нито дни, нито месеци. Сдобриха се бързо, говореха си, но вече от два ръба на открила се внезапно пропаст. Отдаде се на първият си любовник, почти отчаяно. Със старите приятелки повече не си говореше. Откаченият от любов клисар зърнеше ли я от далеч отмяташе глава в друга посока и кривваше в първата странична улица. Новите приятелки бяха неискрени, а баща й малодушен човек не смееше са разсърди майка й и също се отчужди от нея. Усети и злоба и завист. За пръв път се замеси и в интриги. Загуби съня си, после надделя себе си. В една от сутрините които посрещна с отворени очи, просто реши, че новият живот й харесва. Чувстваше се пораснала, присъствена, реална. Не беше наивна, знаеше, че промяната не се дължи на нея, че просто и е даден шанс от който трябва да се възползва, защото всяко чудо трая три дни, а и връщане назад е вече невъзможно. Набра телефона на ухажора си с треперещи пръсти. Мислеше, че съзнава какво прави и не си помисли, че търси от далеч по-възрастният мъж, близостта която е изгубила.

Говореше спокойно.

Пръстите спряха да треперят.

Изпълни я възбуда. Осъзна, че за пръв път с нейните устни говори жената.

Оказа се, че мъжът знае какво иска. Използва славата й, за да вдигне сам своя имидж. През следващите три години правеше всичко възможно блясъкът й да не угасва, а той да се движи напред. Скоро тя пропя, гласа й беше компютърно модифициран, не беше неин, но на албумите стоеше името й. Появи се в телевизионна реклама. Припомни си какво е чувството за изчервяване на промоция на книжката й със старите стихове. После и двамата постигнали целите си, изчерпали докрай връзката си се разделиха тихо и кротко, без целувка, но с уважение.

Няколко години води модно предаване в частен телевизионен канал. Преди рейтинга му да падне тотално вече участваше в политиката. Оттегли се навреме, но не изгуби връзките и влиянието си.

Една сутрин обаче плака. Никой не разбра за случилото се, а и тя не го разказа, но и без друго нямаше никой да й повярва.

При едно от кратките й връщания в родният си град, навярно от каприз реши да отиде в същата църква, да запали свещ.

Погледна в камбаната с гордост. Сама беше подписала документа с който се отпущаха пари за да бъде ремонтирана камбанарията. Имаше нова камбана.

Позлатена блестеше. Аристократично. Величествено.

Започна да бие.

Гласът й беше фалшив.