История за вълкът и седемте джуджета

23 ДЕКЕМВРИ 2010

Когато вълкът най-сетне влязъл в къщичката, видял шест джуджета. Първото било облечено с червена перелина и червена шапчица; второто било голямо колкото палец и надничало страхливо иззад една чаша на масата; третото имало дълъг, дълъг нос, който му пречел да се мушне зад печката и да се скрие; четвъртото хвърчало из стаята, защото имало малка перка на гърба и крещяло: "Бягайте на покрива!"; петото стискало в ръце вълшебна лампа; шестото имало лице, покрито с лунички и заплашително потривало ръце, мърморейки: "Аз съм най-силния в света. Сега ще те размажа!"
Вълкът стъписано се спрял на прага, защото всъщност търсел козлетата, но после решил че е все едно какво ще хапне. Докато обмислял кое джудже да си хване, към него се приближило първото и попитало:
- Ти баба ми ли си? Бабо, защо са ти толкова големи зъбите?
- За да те изям! - изръмжал малко объркано вълкът.
Тогава към него се приближило второто джудже и тайно се промъкнало в ухото на вълка, където започнало да шепне:
- Сега ще дойде ловецът, вълчо, и ще те застреля!
Вълкът се разтреперил от страх.
- Ловецът не участва в тази приказка - възразил той.
- А-а, участва! Ей сега ще дойде! - казало третото джудже и носът му пораснал с още 5 см, защото излъгало.
- Мен не ме е страх! - рекъл вълкът, но за всеки случай отстъпил към вратата. - Гладен съм. Кого да изям?
Тогава хвърчащото джудже грабнало една цепеница от натрупаните до огнището и като пикирало ловко я пуснало на главата на вълка, неспирайки да крещи:
- Бягай, Дребосъче!
Братчето му, второто джудже, успяло да излезе от ухото на натрапника и да се скрие под леглото. Вълкът ревнал от болка:
- Леле, е сега вече ме ядосахте!
Джуджетата се втурнали панически да бягат и да си търсят скривалища, но междувременно шестото джудже най-сетне успяло да извика духът от вълшебната си лампа, който се оказал седмото джудже.
- Братко, - казало шестото джудже, - разкарай го тоя от тука!
- Няма проблем! - отговорило седмото джудже, щракнало с пръсти и вълкът мигновено изчезнал.
Всички си отдъхнали успокоени.
А на другия край на Земята, вълкът вървял през пустинята, в която го захвърлил духът от лампата и си мислел: " Егати приказката!" :)))))