Една семейна приказка

19 АПРИЛ 2010 Те бяха младо семейство, женени едва от няколко месеца. Но дори толкова кратко време им беше достатъчно, за да разберат, че бракът съвсем не е това, което си бяха представяли по-рано... Всъщност, не че не се обичаха вече. Напротив - все още изпитваха силна обич един към друг, но вече все по-рядко си го казваха. А преди... само до преди няколко месеца те сякаш се надпреварваха кой ще го каже първи. Или кой ще го изрече повече пъти за един ден. Или кой ще го докаже по по-оригинален начин...И това не им тежеше, не им омръзваше, а им доставяше неимоверно удоволствие... Но сякаш изведнъж всичко коренно се беше променило. В последно време дори и най-малката случка или най-безобидната дума бяха достаъчни, за да се скарат сериозно или да се нагрубят и наранят един друг... Вече съвсем изнервени от ситуацията, една вечер решиха най-после да седнат и да обсъдят това положение. И с общи усилия да се опитат да намерят някакво решение, задоволяващо и двамата. И двамата не искаха да се развеждат, но и същевременно разбираха, че е невъзможно да продължават да живеят по този начин... Дълго стояха така мълчаливо един срещу друг, разкъсвани от противоречиви чувства и мисли, чудейки се кое е ПРАВИЛНОТО решение за тях... И тогава мъжът изведнъж се оживи: - Хрумна ми една идея! - каза той с неприкрито вълнение в гласа. - Нека да засадим едно дръвче в градината. Ако през следващите 3 месеца това дръвче изсъхне - да се разведем. Но ако се хване и започне да расте и да се развива - никога повече няма да помисляме дори за раздяла. А през това време двамата да спим в отделни стаи... Какво ще кажеш, съгласна ли си?" В първия момент на жената и се стори странна, дори налудничава тази идея - бъдещето на брака им да зависи от някакво дърво... Но после като поразмисли малко, дори и стана весело. И прие... На следващия ден заедно отидоха в близкия разсадник и си купиха от там едно овощно дръвче. Прибраха се в къщи, заедно избраха мястото му в градината и заедно го засадиха... Мина се около месец от тогава. Една нощ двамата се сблъскаха в тъмната градина. В погледите им първо се четеше учудване, изненада, които после преминаха в... радостен блясък... И двамата носеха в ръцете си по една кофа вода, за да полеят дръвчето... със съдействието на Melisa