Хората които ни обичат

12 АПРИЛ 2010

Отдавна не бях заедно с майка ми,бях твърде зает с работата, жена ми и трите ми деца.
Нея вечер поканих майка ми да вечеряме заедно, след което щяхме да отидем на кино.
разтревожи се:
- Сине, добре ли си, всичко наред ли е? - позвъних и в късен час, поканата също беше изненадваща, което я караше да се съмнява, че се е случило нещо лошо.
- Помислих си и реших, че би било хубаво да прекараме време, само ние двамата.
- Само двамата? - след кратко мълчание... - Разбира се, много бих искала - беше отговорът и.
в петък вечер, на път към майка ми, бях малко напрегнат. Когато пристигнах, забелязах, че тя също бе напрегната. Беше готова може би от час по рано. Бе облякла дрехите с които за последен път бе отпразнувала с баща ми годишнина на брака. Усмихна ми се...сияеше като ангел. Косата и бе прилежно събрана, изглеждаше весела и горда.
Когато се качихме в колата ме заговори:
- Казах на съседите ми, че отивам със сина ми на вечеря. Много се впечатлиха. Ще чакат с нетърпение да им разкажа как е минало.
Ресторанта в който отидохме не беше много луксозен, но имаше ведра, светла обстановка и много добро обслужване.
Майка ми като кралица, прекрачи, държейки ме за ръка.
Менюто трябваше да и го прочета, тъй като не виждаше малките надписи по него.
Бях стигнал до средата, когато забелязах, че мaйка ми с насълзени и изпълнени с носталгия очи ме гледаше:
- Когато беше малък, аз ти четях менюто, а ти с интерес ме слушаше. Постоянно питаше за нещо.
Усмихнах се:
- Значи сега е мой ред, едва ли ще мога да ти се отплатя с това.
Много приятен разговор имахме през цялото време. Нищо особено, само разнищихме стари спомени, сегашните си проблеми, сякаш се стараехме да наваксаме пропуснатото време.
Толкова сме се разприказвали, че не забелязахме как мина времето и пропуснахме последната прожекция.
На път да я оставя в къщи:
- Бих искала отново да вечеряме, но този път аз ще те поканя. - уговорихме се до следващия път.
Върнах се у дома. жена ми също се интересуваше как прекарахме с майка ми.
- Много добре. много хубаво беше. Повече отколкото очаквах.

Само няколко дни по късно, майка ми почина от сърдечна криза. Толкова скоро, все още нищо не бях направил за нея, а толкова неща бях запланувал.

След известно време, получихме покана от ресторанта където бяхме с майка ми. На поканата бе прикрепено листче:
- Сине, резервирах място в ресторанта много по рано, тъй като почти бях сигурна, че няма да мога да присъствам на тази среща. Платих всички разходи, всичко е от мен. резервирах за двама: Искам да отидеш с жена си, ако не мога да дойда аз. Не можеш да си представиш какво значение и смисъл имаше за мен вечерята прекарана с теб. Обичам те.

Обичам те - думите с които разбрах колко е важно да отделим поне малко от времето си за хората които ни обичат.