Всъщност Той съм Аз

11 Март 2010

Всъщност Той съм Аз. Просмукал ме е – гледам с неговите очи, чувам с неговите уши, правя планове с неговите напътствия. Той мисли вместо мен и защото иска да ме предпази ми разказва страшни, ужасяващи истории. Доволна съм, защото съм в безопасност с него. Знам, че винаги е до мен и никога няма да ме изостави. В замяна иска единствено покорството ми. Контролира ме, но не роптая, защото с него е толкова уютно и ...топло..., но понякога, когато гледам през прозореца, виждам красиви къщи пълни с красиви хора. Притихвам, защото знам, че копнежът ми по тях е грях. Измислила съм начин да “греша” по-малко. Наблюдавам ги и ги обсъждам с моя най-добър приятел – този, който живее при мен и се грижи за мен и моите интереси. Странно е, защото красивите хора с красивите къщи не се отнасят така добре със своите най-добри приятели. Ето един красив човек разхожда своя най-добър приятел на каишка и с намордник; на друг пък – най-добрият му приятел спи на стълбите свит на кълбо и се протяга лениво на слънце от време – на време, а понякога дращи и протестира; трети са проснали най-добрия си приятел пред вратата като изтривалка; някои принуждават своя приятел да излиза като дим през комина и го викат обратно, когато угасва огънят в камината им.
Отсреща живее едно свито момиче. То e спуснало като щори най-добрия си приятел, но днес го сваля и захвърля на двора, след което започва да мие прозорците.
Има и хора, които се отнасят по-добре със своя най-добър приятел. Канят го в дома си и го обгрижват, а след това го изпращат да си ходи, вместо да го поканят да преспи у тях. Вярно е, че те не са толкова красиви и нямат толкова красиви къщи като другите – жестоките.
Всички красиви хора с красиви къщи се отнасят непочтително със своя най-добър приятел. Става ми мъчно за тях и се просълзявам.
- Защо плачеш? – стряска ме моят най-добър приятел – гладен съм, това кафе ми простъргва стомаха.
Обръщам се и отивам да приготвя нещо за ядене. Моят приятел, единствен и най-добър има нужда от мен и само аз мога да приготвя най-хубавото ястие за него. Благодарна съм, защото той умее да ме цени. Другите нямат такова преимущество – независимо, че недоумявам защо гледам с копнеж красивите им къщи пълни с красиви хора.
Моят най-добър прятел идва в кухнята, целува ме нежно по челото и казва: “Не се безпокой! Като се нахраня ще изляза да се поразходя и ще имаш време да почистиш и да се приготвиш за довечера. Толкова ти се възхищавам. Ти си любимата ми приятелка. Обещавам ти да не се срещам с други хора, освен с моите приятели, които ще доведа на вечеря. Ако ни нагостиш както подобава, те ще се държат прилично.”
Обещанията му вече не ми вдъхват надежда. Знам, че посещава и други къщи със своите приятели. Напоследък, обаче, ми е добре, когато излиза. По-рядко води и компанията си. Търсят си друга къща, където да ги отглеждат и гощават. Те също разбират, че ме изморяват с присъствието си и с кавгите си.
Вратата се хлопва и моят най-добър приятел, чието име е Страх излиза. Този път е различно. Не изпитвам необходимост да бъда с него или с претенциозните му приятелки Критика и Вина, или шумните Гняв и Недоволство.
Въпреки всичко съм приготвила вечерята. Този път е скромна. Те са тук и тропат по вратата, а аз стоя като закована и гледам отсреща в къщата на момичето, което чистеше. Тя се е превърнала в красива млада жена. Има прием у тях. Слушат красива музика, танцуват красиви приятели, които се смеят и забавляват. Всичко е лъснато и грее с неестествен, приказен блясък. Явно бързо си е намерила нови приятели и не тя, а те я обсипват с внимание. Прозорците са широко отворени и затова долавям имената на някои от тях: Радост, Удовлетворение, Благодарност, Вяра, Прошка. Най-често споменават, обаче една дама – Любов.
Не чувам вече тропането на моите приятели, а продължавам да гледам вцепенена красивата къща отсреща пълна с красиви хора.
На сутринта се събуждам свежа, въпреки че съм заспала на креслото до прозореца. И докато се чудя дали дали съм сънувала, птичите трели наблизо ме изкушават да отворя вратата, а отвън – до оградата виждам четири нови контейнера за боклук и красива пощенска кутия украсена с разперени крила на ангел. Моят най-добър приятел остава все пак с мен, но само за да ме информира за вероятни опасности, а неговата компания е разбрала мисията си в този живот – да събира боклука на красивите хора от красивите им къщи.
Момичето отсреща открехва изящните си пердета, за да пусне кристалния въздух и слънцето в спалнята си. Усмихва се и тъкмо се питам дали дарява мен с тази прелестна усмивка или младия джентълмен, който я прегръща, тя се провиква: “Искаш ли да ти помогнем да почистиш?”


С помощта на Бисера Виденова