Страната без остриета

22 Март 2010

Джованино Денгуба бил голям пътешественик. Пътувал той, пътувал и ето че попаднал в някаква страна където ъглите на къщите били заоблени, а покривите не завършвали с остър връх, а с мека гърбица. По дължината на улицата били засадени розови храсти и на Джованино му хрумнало да закачи роза на петлицата си. Докато откъсвал розата внимавал да не се убоде, но забелязал че бодлите били сякаш от гума: само гъделичкали по раката.

- Я гледай! - възкликнал Джованино.

Иззад храста се показал един общински пазач и му се усмихнал.

- Не знаете ли, че е забранено да се берат рози?

- Много съжалявам, но и не помислих за това.

- Добре, тогава ще платите само половин глоба - казал пазачът така вежливо, сякаш бил масленото човече, което завело Пинокио в страната на игрите. Джованино забелязал, че пазачът пише разписка за глоба с молив без връх и не се сдържал:

- Извинете може ли да погледна сабята Ви?

- С удоволствие ще Ви я покажа - отговорил пазачът.

Разбира се, и сабята била без острие.

- Страната без остриета - отвърнал пазачът толкова учтиво, сякаш думите, които изговарял, били написани с главни букви.

- А пирони употребявате ли?

- Отдавна сме ги забранили, всичко лепим с лепило. А сега моля, ударете ми два плесника.

Джованино зяпнал, сякаш се готел да глътне цяла торта наведнъж.

- Моля Ви се! Не искам да ме бутнат в дрънголника за посегателство на служебно лице. По-скоро на мен би трябвало да ми ударят два плесника, а не аз да ги удрям.

- Но тук е прието така - обяснил вежливо пазачът - Цяла глоба - четири плесника, половин глоба - два плесника.

- Ама на пазача!

- На пазача.

- Но това е несправедливо, това е ужасно!

- Разбира се, че е несправедливо, разбира се че е ужасно - отговорил пазачът - Това е толкова противно, че хората за да не бъдат принудени да удрят плесници на невинните, внимават и не вършат нищо противозаконно. Хайде, ударете ми два плесника и друг път внимавайте.

- Но аз не бих желал и да Ви потупам по бузата, най-много да Ви погаля.

- Щом е така - решил пазачът - трябва да Ви придружа да границата.

И Джованино, засрамен, бил принуден да напусне Страната без остриета. И днес той още мечтае да се върне в страната с най-вежливи обноски и да поживее в някоя къщичка с покрив без връх.


Джани Родари