История за някаква Снежанка

18 ДЕКЕМВРИ 2010

Живели някога в едно далечно царство цар и царица, които си нямали деца.
В един студен, зимен ден царицата си седяла на трона пред телевизора и бродирала гоблен, когато внезапно убола пръста си и стреснато се загледала в червената капка кръв, която се появила на него. „Ех, - помислила си тя, - ако можех да имам дете с кожа бяла като снега, с устни – алени като кръвта и коси – черни като абанос, щях да бъда много щастлива!”. Тази мисъл била породена не от друго, а от конкурса „Мис Свят”, който царицата гледала в този момент по телевизията. Тя затова всъщност се и убола…
Както си пожелала, тъй и станало. На следващата година царицата родила точно такова момиченце, което кръстили Снежанка, но за съжаление не могла да му се порадва, защото скоро след това починала.
Не след дълго царят се оженил повторно. Новата царица била голяма красавица – четвърти пореден път печелела титлата „Мис Свят” и много се гордеела с това. Имала си едно вълшебно огледало и всеки ден заставала пред него и оглеждайки се самодоволно питала:
„Огледалце, огледалце я кажи,
огледалце, огледалце не лъжи –
има ли по цялата Земя
друга, с мойта красота?”
И огледалото неизменно отговаряло:
„Ти, царице, на Земята
нямаш равна в красотата!”

Минали години. Снежанка пораснала и се превърнала в невероятна хубавица – с кожа бяла като сняг, с устни – червени като кръв и коси – черни като абанос. Царицата започнала да се дразни от очертаващата се конкуренция, защото се страхувала, че Снежанка ще й грабне короната /на следващия конкурс!/. И макар че Снежанка всъщност била много скромна и послушна тинейджърка, царицата решила за всеки случай да се отърве от нея като я изпрати да държи матура, за да й смачка самочувствието. Много зла била тази мащеха!
Ловецът обаче, който трябвало да свърши мръсната работа, /т. е. да заведе девойката в местното училище/, се смилил над нея и я оставил да избяга в гората. Така Снежанка се спасила от очертаващият се резил. Лутала се изплашената девойка часове наред в тъмната, страшна гора, докато накрая, по мръкнало, се добрала до една малка, спретната къщичка насред гората. В тази къщичка живеели седемте джуджета, които в момента не си били у дома. Снежанка побутнала вратата и влязла в дома на джуджетата и след като хапнала малко от това, което намерила на масата, легнала да си почине и заспала.
Не след дълго джуджетата се прибрали от работа. Веднага щом влезли в дома си разбрали, че някой е бил вътре. Застанали до масата, подредена със седем чинийки, седем вилички, седем лъжички и седем чашки и се затюхкали:
- Кой ми е ял с виличката? – попитало сърдито първото джудже.
- Кой ми е пил от чашката? – възмутило се второто.
- Кой ми е сядал на столчето? – тропнало с крак третото.
- Кой…
- Никой нищо да не пипа! – чул се строг глас зад гърба им и джуджетата като по команда се обърнали назад. Пред очите им стоял дребен, рижав мъж, облечен в черен костюм.
- Ти пък кой си? – изненадано попитало четвъртото джудже.
- Аз съм Хорейшийо.
- Кой?
- „От местопрестъплението. Ню Йорк”.
- О! – разбиращо поклатило глава петото джудже. – Объркал си приказката, инспекторе! Тук няма извършено престъпление!
- Всички така казват!
- Ей, елате тук! – провикнало се шестото джудже и всички бързо изтичали в спалнята, където имало седем креватчета и в най-голямото от тях сладко спяла Снежанка. Джуджетата наобиколили любопитно леглото.
- Това ли е жертвата? – надникнал над главите им инспекторът, но преди някой да му отговори, девойката отворила очи и се огледала стреснато.
- Коя си ти? – попитало седмото джудже.
- Аз съм Снежанка! – отговорила тя и им разказала своята история. Джуджетата много се развълнували от разказа й и й предложили да остане да живее при тях и да се грижи за домакинството им. /Горките, не знаели какво е тинейджър да ти върши домакинска работа!/.
- Добре! – плеснал с ръце мъжът с черния костюм. – Явно всичко тук е наред. Аз ще тръгвам. Извикайте ме, като се появи жертва!
И инспекторът изчезнал така неочаквано, както се и появил. А Снежанка заживяла при джуджетата…

Дните минавали, Снежанка растяла и ставала все по-красива и по-красива, докато един ден лошото се случило – вълшебното огледало на царицата-мащеха, при поредното задаване на въпроса коя е най-красива на света, обявило:
„Ти, царице, си дарена
с извънредна красота,
но Снежанка вече стана
най-красива на света!”
Царицата побесняла и започнала да обмисля начин да се отърве от девойката. Дегизирала се като старица, взела една кошница с разни панделки и коланчета и отишла в къщата на джуджетата. Почукала на вратата и Снежанка й отворила.
- Здравей, девойко! – казала старицата. – Искаш ли да си купиш красива панделка или модерно коланче?
Снежанка се поколебала, но като видяла коланчетата не издържала, бръкнала в кошницата и започнала да ги разглежда.
- Това е много актуално – обяснявала старата жена. – „Пиер Карден”. А този…. да, този е много модерен в момента. Него ли избираш? Добре! Дай да ти го сложа!
Царицата-мащеха обвила колана около талията на Снежанка и го стегнала с все сила, докато девойката останала без дъх и се строполила бездиханна на земята.
Вечерта джуджетата се прибрали и намерили Снежанка, паднала на прага на къщата. Засуетили се около нея, докато накрая видели колана и го срязали, при което девойката отново започнала да диша и се събудила. Разпитали я какво се е случило и тя всичко им разказала. Джуджетата й се скарали и й забранили да отваря вратата на непознати. / Голяма грешка! Да забраниш нещо на тинейджър, значи да го накараш да направи точно това./ Колко малко разбирали джуджетата от психиката на девойка в пубертета си проличало и при второто идване на мащехата, когато Снежанка пак се излъгала и си купила гребен; и при третото идване, което се оказало и последно, тъй като Снежанка се изкушила да отхапе от отровната ябълка, която й дала старицата. / За да бъдем честни , трябва да уточним, че третия път девойката сигурно щяла да се съобрази със заповедта на джуджетата, но понеже била на диета заради предстоящия бал, не могла да издържи на глада и изкушението, та затова приела ябълката./
Този път обаче, когато джуджетата се прибрали и намерили девойката просната на земята, не могли да открият какво й има и да й помогнат. Пренесли тялото й на леглото, наобиколили я и жално заплакали.
- Взехте ли кръв за изследвания? – неочаквано проехтял скептичен глас зад гърба им и джуджетата стреснато се обърнали. Видели висок, слаб мъж с черно кожено яке и бастун в ръка.
- А?! Ти не си Хорейшийо! – възкликнало изненадано седмото джудже.
- Не съм! – отговорил мъжът. – Аз съм доктор Хаус.
- Е, не! – тропнало с крак първото джудже. – Това вече не се търпи! Само идват разни навлеци тук! Ти пък за какво си дошъл сега?
- Трябва да сложа диагноза, че като гледам сте изтървали пациентката.
- Няма пациентка. Снежанка е мъртва! – подсмърчайки, възразило второто джудже.
- Е, съжалявам тогава! Явно съм закъснял! – разперил примирено ръце мъжът и закуцукал към вратата.
Джуджетата сложили Снежанка в един стъклен ковчег и я занесли на специално място в гората, където да могат да я посещават често.

Минали много дни.
Един ден през гората преминал местният принц, който видял ковчега на Снежанка и като я погледнал се влюбил в нея. Толкова се влюбил, че пожелал да я вземе със себе си. Джуджетата първо не искали да я дадат, но после отстъпили пред молбите на младежа и му разрешили да отнесе Снежанка със себе си. Заповядал принцът на четиримата си бодигарда да вдигнат ковчега и да го занесат в замъка. По пътя единият от носачите, който сутринта не си бил изпил хранителните добавки, се спънал и за малко да изпусне ковчега. Принцът много се ядосал.
- Слабак такъв! – креснал гневно той. – От утре искам да блъскаш по шест часа във фитнес залата, докато не вдигнеш 200 кг от лежанка!
В този миг обаче капакът на ковчега се отворил и Снежанка се изправила. Принцът без малко да припадне – първо от страх, после от радост, че любимата му се съживила. А най-радостен от всички бил бодигардът, който се спънал, защото точно предизвиканото от него разтърсване принудило Снежанка да изплюе отровното парче ябълка, което стояло в устата й. Така тя се съживила, а принцът отменил наказанието на бодигарда.
Отишли всички в замъка, където Снежанка и принцът се оженили и заживели щастливо. Джуджетата също присъствали на сватбата, а и след това били чести гости в замъка. А царицата-мащеха… Е, царицата си счупила от яд вълшебното огледало, защото Снежанка спечелила следващия конкурс „Мисис Свят”…