Важния човек

12 Март 2010

Замислил се веднъж един цар,че ако знаеше винаги времето, в което да започне някакво дело, щял да знае тогава с какви хора трябва или не трябва да се занимава, а главното щеше винаги да знае, кое от всички дела е най- важното и никога нямаше да има неуспех.Мислейки така царя обявил в цялото царство, че ще даде огромна награда на този, който го научи кое е подходящото време за подходящото дело, как да знае кои хора са му необходими и как да разпознава, че именно това дело е най – важното.
Започнали да идват при царя хора от цялото царство и всеки имал различни отговори на неговите въпроси.
На първия въпрос едни отговаряли, че да знаеш подходящото време за всяко дело, трябва предварително да си си направил график с точния ден месец, година и строго да се придържаш към плануваното.Само тогава, казвали те всяко дело ще бъде извършено в подходящото време.
Други казвали, че не трябва предварително да плануваш какво дело в какво време да извършиш, а трябва да не се отдаваш само на забавления, а винаги да бъдеш внимателен към това, което се случва, и тогава да правиш това, което трябва.
Трети казвали,че дори да си внимателен към това ,което се случва , сам човек не трябва винаги сам да взима решение как да постъпи, а е необходимо да се съветва с по мъдри хора и ръководейки се от техните съвети да реши как да постъпи и кога.
Четвърти казвали, че има такива моменти, в които не трябва и няма време да питаш съветниците, а трябва да се решава на момента трябва или не трябва да се прави нещо.За това обаче, трябва предварително да знаеш какво ще се случи.За това могат да помогнат влъхвите. По тази причина за да знаеш правилното време за всяко дело е необходимо да питаш влъхвите.

На втория въпрос отговаряли също така различно.
Едни казвали, че най необходимите на царя хора са неговите министри, други казвали, че това са жреците, трети говорили,че най нужните хора на царството са гадателите, четвърти, че повече от всички на царя,най нужни са войните.
Така отговаряли и на третия въпрос:кое дело е най важно?Едни казвали, че най важното на света е науката, други, че това е военното изкуство, трети казвали, че това е богопочитанието.

Всички отговори били различни, за това царя не се съгласил с нито един от тях и на никой не дал награда.За да разбере верните отговори на въпросите, които го измъчвали, той решил да попита мъдрия отшелник, за който се говорило в цялото царство.

Отшелника живеел в гората, никога не я бил напускал и приемал само обикновени хора.За това царя се облякъл в обикновени дрехи и не оставил своите оръженосци в началото на гората, слязъл от коня си и сам тръгнал към отшелника.
Когато царя пристигнал до жилището на отшелника, той копаел градината в двора си.
Виждайки царя го поздравил и продължил да копае.
Отшелника бил сух и слаб и копаейки успявал да загребе много малко пръст, дишайки тежко.

Царя пристъпил към него и казал:

-Аз дойдох при теб , да те помоля да ми дадеш отговори на три въпроса:кой е момента, който трябва да се помни, за да не се разкайваш след това, какви хора са най необходимите, с които трябва да се обградиш и с какви не трябва да се занимаваш и кои дела са най важните и как да разпозная с кое дело да се заема първо?

Отшелника изслушал царя, но не отговорил нищо, плюл си на ръцете и продължил да копае.

- Ти се умори – казал царя – Дай на мен лопата , аз ще копая вместо теб.
- Благодаря - казал отшелника, дал лопата и седнал на земята да си почине.

Изкопал два реда, царя се спрял и повторил своя въпрос.Отшелника нищо не отговорил, станал и протегнал ръка за лопатата:

- Сега ти отдъхни, дай на мен – казал той.

Но царят не дал лопата и продължил да копае.Минал един час, слънцето се скрило зад дърветата, царят вкопал лопатата в земята и казал:

- Аз дойдох при теб, мъдри човече, за да намеря отговори на моите въпроси.Ако ти не можеш да ми отговориш, моля те кажи ми и аз ще си отида.
-
- Я виж кой бяга насам – казал отшелника.-Погледни, кой е това?

Царят се огледал и видял, че от гората, тичал някакъв брадат човек.Той държал с ръка корема си от който течала кръв.

Приближавайки се до царя, брадатия човек паднал на земята и затворил очи, спрял да се движи и само издавал тихи стонове.Царят заедно с отшелника разкъсали дрехите на човека.На корема му имало огромна рана.Царят измил раната и с парче от своята риза привързал раната, но кръвта не спирала.Царят няколко пъти свалял превръзката напоена с топла кръв, измивал раната и пак я превързвал.Когато кръвта спряла, раненият отворил очи и помолил за вода.Царят донесъл прясна вода и помогнал на ранения човек да пие.

Слънцето през това време съвсем се скрило и станало сумрак.Царят с помощта на отшелника пренесъл ранения човек в къщата и го сложили на кревата.Ранения затворил очи и притихнал.Царят уморен от грижите за ранения и работата, също заспал така дълбоко, че спал през цялата кратка лятна нощ и когато се събудил, дълго не можел да си спомни, къде е и кой е този странен брадат човек, който лежи в леглото и благодарно го гледа с блестящи очи.

- Прости ми – казал брадатия човек със слаб глас, когато видял ,че царя се събудил и го погледнал.
-Аз не те познавам и няма какво да ти прощавам – казал царя.
-Ти не ме познаваш, но аз те познавам.Аз съм твоя враг, който се беше заклел да си отмъсти,за това че ти уби моя брат и отне имуществото ми.Аз знаех, че ти си тръгнал към отшелника сам, и реших да те причакам и убия, на връщане.Когато излязох от засадата, за да разбера дали идваш, се натъкнах на твоите оръженосци.Те ме познаха, нахвърлиха се върху мен и ме раниха.Аз успях да избягам.Бях тежко ранен и ако не беше ти да превържеш раната ми и да се погрижиш за мен, аз щях да умра.Исках да те убия а ти спаси живота ми.Сега ако остана жив и поискаш, аз ще бъда твой верен роб ,ще ти служа до живот и така ще заповядам и на моите синове.Прости ми.

Царят бил много радостен , че така лесно му се е отдало да се примири със своя враг, и не само му простил, но му обещал да върне имуществото му и да изпрати за него придворния лекар.Прощавайки се ранения, царят излязъл от къщата, търсейки с очи отшелника.Преди да си тръгне, той искал за последен път да го попита за отговорите на своите въпроси.
Отшелника бил в градината си, пълзейки покрай изкопаните редове, засаждал зеленчукови семена.Царят отишъл при него и му казал:

- За последен път, мъдри човече, те моля да отговориш на моите въпроси.
- Ти вече получи отговорите, които търсиш, казал отшелника, поглеждайки царя.
- Как така? – казал царя.
- Така – казал отшелника.Ако ти вчера не беше ме съжалил , че съм слаб и не беше поискал да ми помогнеш в градината, а беше тръгнал обратно към двореца, този човек щеше да те нападне и ти щеше да се разкайваш, че не си останал при мен.Стана така, че най подходящото време беше тогава, когато ти копаеше моята градина, аз бях най важния човек, а най важното дело беше да ми помогнеш.После, когато се появи ранения човек, най подходящото време беше, когато ти му помогна, защото ако не беше превързал раната му, той щеше да умре без да се помири с теб.Стана така, че той беше най важния човек, а това което ти направи спасявайки живота му – най важното дело.
Така помни , че най важното време е едно – сега, а е най важно защото само в него ние имаме власт, най важния човек – този, с който в момента се срещаш, защото никога не можем да знаем какво влияние в нашия живот ще окаже в бъдеще, най важното дело - да направиш добро, защото единствено за това е роден човек.

(Л.Н.Толстой)

Превод от руски език – Кирчо Райнов