Задача

24 Март 2010

Един ангел, чул гласа на Бог:” Имам задача за теб.Искам да се спуснеш на земята, да се родиш в човешко семейство и да научиш хората на Земята да обичат.Семейството е вече избрано, майката е бременна с твоето човешко тяло и родилните болки вече започнаха. Така, че трябва да тръгнеш веднага.”Ангела, чувайки това си помислил:”Как така неочаквано!И така бързо.Аз нямам даже време на план за действие.Но добре, да науча хората на любов – това ще бъде забавно.”
Ангела побързал да стигне до земята и проникнал в крехкото тяло в мигът, в който се появило на бял свят.Ангела се родил в семейство, в което вече имало две деца:две момчета, едно на пет и едно на осем години.Ангела се родил, като момиче.
Той бил потресен, оказвайки се в това малко и безпомощно телце.Помещението, където се появил на бял свят, било студено и ярко осветено, а хората в него действали някак механически, не изпитващи никакви чувства един към друг.Раждането на Агапи, на никой от тях, не донесло особено щастие или радост.( Агапи – така нарекли новороденото момиченце)
Нейните родители не бяха искали точно по това време още едно дете.Те едва имали място в малкия си дом, и в крайна сметка бяха искали да имат момче, а не момиче.Те изпитвали финансови трудности, а и личните и отношения преживявали кризисен момент.Те постоянно спорили, унижавали и обиждали както един друг, така и децата си.
Агапи страдала в такова враждебно обкръжение.Тя не можела да разбере, защо тези хора са така нещастни, така гневни и защо не са благодарни за това , което имат.Те и се стрували едни такива странни.Тя още не се била научила да общува с тях.Не всичко разбирала от това, което те говорили и това, което се случвало наоколо.Тя дори не се била научила да говори още.
Годините минавали, но нещата ставали все по зле.Братята и не и давали мира и само я дразнили.Родителите и почти не я забелязвали,а когато и обръщали внимание, то било за да я наругаят, когато е допуснала някаква грешка или когато самите те били разстроени или ядосани.
Тя се чувствала отхвърлена и обидена.Не можела да се примири с това положение.Очаквала и искала да получи от своето семейство съвсем друго.Всичката тази болка и разочарования, я накарали да се затвори в себе си.Стояла в стаята си споделяйки мислите си със самата себе си спряла да говори.Тя напълно забравила, че е ангел, забравила с каква цел била изпратена на земята.Загубила своята вътрешна сила и през повечето време била в лошо разположение на духа.
Буквално тя живеела в страх.В страх от това да бъде отхвърлена, в страх да не бъде обичана.Тя запознала да вярва, че е недостойна да бъде обичана, защото на всички била безразлична, никой не я обичал, никой не го било грижа за нея.Отвращавала от самата себе си и започнала да пренебрегва здравето си.На нея и се струвало, че е отхвърлят, дори когато това не било съвсем така.

Отношенията с приятелите започнали да се провалят.Когато от момиче тя се превърнала в девойка, всичко станало още по зле.Обидите в семейството и себеотрицанието се превърнали в обиди и отрицание по отношение на другите – родители, братя, приятели и най вече – към Бог, който е допуснал всичко това да се случи.Тя даже престанала да вярва в Бог и напълно била забравила, че е ангел.
Не виждала никаква цел в живота си , никаква причина да се събужда сутрин.Каквото и да се налагало да прави, то било лишено от радост и смисъл.Тя не харесвала нито домът си, нито семейството си, нито училището си…..не харесвала живота си.
Така решила, че не иска повече да живее и започнала да мисли как да постъпи.Взела решение, да го направи на другия ден, като напише предварително няколко писма, където да обясни причините за това решение.
Цяла нощ писала тези писма и в тях разказвала своята история .Тя си спомнила за целия си живот до момента, в който се появила на света в родилния дом и всички свои спомени пренесла на листовете хартия.Това било изповед на страдание, болка и гняв.А също така и свидетелство, че живота на човек на тази планета е далеч от съвършенството.
На края , около четири часа сутринта тя заспала, напълно изтощена физически и емоционално. Мъчила я една единствена мисъл:”Как е било преди моето раждане?Къде съм била дотогава, как съм се родила?Била ли съм на друго място преди това?”
Когато заспала, нейния ум се устремил някъде нагоре…Тя почувствала, как някаква сила е изтеглила от тялото и започнала да се издига нагоре по спираловиден тунел, в края на който имало много ярка светлина.Излязла от тунела и видяла, че се намира в място, което не може да бъде описано.Такава красота на Земята, не била виждала никога.Отвсякъде се носела прекрасна музика, която нямала някакъв източник, тя звучала от всякъде.Агапи била обзета от някакво чувство на пълно душевно спокойствие и удовлетворение.

Пред нея имало най различни същества, приятни и благоразположени – те всички излъчвали любов и радост, без никакви усилия и без да произнасят нито една дума.Любовта и радостта били в тяхната природа.И тя започнала да си спомня.Нещо в това място и се струвало познато.”Чувствам, се като у дома си.Съвсем , като у дома!”Спомнила си , коя е в действителност.”Ето къде съм живяла, преди да стъпя на земята.Аз съм ангел!Аз съм безсмъртно създание!Аз съм божествено създание!Аз съм прекрасна!Аз съм частица от Бог!Сега си спомних – аз бях изпратена на земята, за да науча хората на любов.Но аз се загубих там.Забравих за всичко.Само си представете – канех се утре да сложа край на живота си”.

Бог се приближил към нея и казал:
- Всичко беше планирано така.Ако ти не беше претърпял всичко това, което преживя, нямаше да можеш да чувстваш толкова дълбоко, нямаше да се научиш да страдаш и не би намерил толкова вътрешна сила, за да помагаш на хората така, както ще правиш тепърва.Така нямаше да имаш мотива да разбереш самата себе си, да стигнеш до своите корени и да си спомниш за твоята мисия на земята.Щеше да забравиш за всичко, отдавайки се на удоволствия, щеше да прекараш времето си в развлечения и незначителни дела, както и всички други ангели изпратени на земята.
- Всички други ангели? – с учудване повторил ангела.Как така, на земята има и други ангели с такава мисия, като моята?
Бог се усмихнал и на лицето му се появило разочароващо изражение.
- Да, всички хора на земята – ангели, които бяха изпратени там с мисията да разпространяват любов, мир, вдъхновение, радост и хармония.Всички хора до последния – ангели изпратени там именно с тази мисия.За съжаление, едва ли и един от хиляда помни своята задача, а още по малко полага някакви усилия да реализира своята мисия, за нейното въплъщение в реалния живот, заради самия себе си и заради всички останали.
- Но защо са забравили за своята мисия? – попитал ангела.
- За известно време – не много дълго – те помнят за нея, но всички послания, които те получават от околните, имат такова свойство, че когато се природят в човешкия си образ, ангелите започват да се индитифицират със своите крехки тела.Научават да се боят, чувстват се слаби, уязвими и недостойни.Мъдростта и любовта вътре в нас не се възвръщат.Те се заглушават от невежеството и страха.
- Какво може да се направи, за да се помогне на ангелите, затворени в тези тела? – попитала Агапи.
- Ние можем да слезем на земята и да се опитаме да си спомним истината за самите себе си и за живота.Можем да започнем да живеем по пътя на тази истина посредством нашите мисли, думи и постъпки. Можем да направим това, безкористно обичайки всички, такива каквито са. Спомняйки си, че те също са ангели, изпратени на земята.А когато се научим на такава любов, те ще могат да проявят, този божествен дар, който е бил заложен в тях.Да се постигне това, ще бъде много по-лесно, ако ти намериш други ангели, които още помнят истината и обедините заедно силите си.Разграничете добротата, която обгражда хората от тяхната сегашна действителност.Помогнете им да обикнат себе си и околните.Помогнете им да разберат, че те са безсмъртни и нямат никакви причини за страхове и опасения.

Агапи започна да мисли на глас:
- Кой ще ме послуша?На земята всички ме приемат , като осемнадесет годишно момиче.
- Твоето тяло – е просто инструмент, с който ти можеш да се изразяваш.Помни, че най важното е как ти живееш, как чувстваш и как мислиш.Твоя пример ще оказва най силно въздействие.Бъди себе си.Не се опитвай да бъдеш някой друг.А сега се приготви, време е….
Агапи почувства, как някаква сила е тегли надолу към земното и тяло.
Беше вече шест часа сутринта.В стаята започна да се развиделява. Стаята стана съвсем друга.Нищо не се бе променило, но беше станало абсолютно различна, защото Агапи беше станала друга.Тя вече знаеше, коя е и имаше цел.Не се боеше от нищо и нямаше какво да губи.В нея , тя имаше всичко, което искаше и можеше да сподели и предложи на другите.Да научи хората на любов.
Това беше деня, когато в нейната душа за първи път се възцари мир.

Превод от руски Кирчо Райнов.